© Юлия Лазарова
Бойко Борисов гласува днес
Да си призная: не съм от хората, които смятат, че Бойко Борисов е най-голямото зло в българската политика. Според мен той има поне две безспорни качества (настрана от медийния му талант). Първото е, че в общи линии избира добри министри. Като се изключат някои недоразумения в културата или наложени му по коалиционна линия, министрите му са добри. Второто е, че е добър политически оператор. Това е задължително качество ако нямаш смазващо мнозинство в парламента и трябва да договаряш подкрепа. Не за това обаче става дума тук.
Бойко Борисов се провали на президентските избори и с провала си отвори място за популизъм и хаос в далеч по-голяма степен, от онова, което той предлага.
Не разбира собствените си успехи
Основната грешка на Бойко Борисов е, че не разбира собствените си успехи. Той смята, че пътищата, санираните сгради и спортните центрове са успехи. Не не са. Тези строежи, с изключение на ненужни спортни зали и стадиони, са просто част от онова, което правителството трябва да прави.
Не е успех това, че си на работа в 9 часа сутринта и си тръгваш оттам в 5, че и в 6 или в 7 часа следобед. Неговият успех е, че не той, а министрите му вършат работата. Но той не ги оставя да говорят. Той реже ленти, той говори за газови проекти, той открива пречиствателни станции и заводи за отпадъци, той поведе и рутинната международна политика на България. Накрая той взе, че се появи в ефир заедно с кандидата на ГЕРБ за президент. Това е все едно Алекс Фъргюсън да излезе на терена да рита топката, защото Уейн Руни нещо рита на криво.
Това е поведение на човек, който гради авторитарен режим, но Бойко Борисов, за разлика от хора като Ердоган, Путин или дори Орбан, няма ресурс за подобен режим. Опитите му да им подражава могат само да го подхлъзнат и дори съборят. Трябва да си познава народа и поне новата политическа история малко по-добре. Българският избирател си гласува против Системата. Съзре ли те, че се превръщаш в "Системата", поемаш сериозен риск да настроиш избирателят срещу себе си. Онова, което сега се случва в САЩ с Тръмп или Великобритания с Брекзит,
отдавна е принцип на електоралното поведение у нас.
Подхлъзна се по приказката за русофилите
Втората е, че се хвана на твърдението, че русофилите завземат страната. Като опитен опортюнист, той реши, че ще трябва да се съобрази с тази тенденция. А това беше евтин хибриден трик, който целеше да отстрани Росен Плевнелиев от изборите и да лансира слаба кандидатура, която да изглежда хем така, хем иначе. А слабите не печелят.
Бойко Борисов не защити позицията на собственото си правителство и на Европейския съюз за Русия, не зае и някаква друга ясна позиция. Твърдението за санкциите, че ги подкрепяме, защото ни карат да ги подкрепяме, казва две неща. Първо: слаб съм. Второ, така или иначе не знам какво точно мисля по въпроса. Тази объркан поглед беше предаден на избирателя и през избора на кандидата за президент.
ГЕРБ заяви: нямаме позиция за Русия, а и да имаме, това няма значение, искаме всичко да е наред, но нищо не зависи от нас, другите са виновни за всичко и издигаме кадидат за президент, който въплъщава тази ни неяснота по отношение на Русия.
(А това, че нищо не зависи от България и някой ни налага позиции е изключително преувеличен възглед, подхранван от глупавите митове за соросоидите, американския диктат и абсурдното твърдение, че Европейската комисия може да ни наложи политически позиции за каквото и да било.)
Не стои зад собствения си избор
Третата е, че нямаше смелостта да настоява Росен Плевнелиев да се бори за втори мандат. По този начин той каза, че ГЕРБ не стои зад първия си президент и се поддаде на хлъзгави убеждения за русофилите (виж втората грешка) и на социологическите проучвания.
Да не застанеш зад собствения си президент и да не го подкрепиш за втори мандат е израз на изключителна слабост. Да не се опиташ да изтъкнеш изключителната му популярност в чужбина, е не само поведение, което ще доведе до разочарование от страна на своите, но и до пренебрежение от страна на чуждите.
Накратко, Борисов показа, че ако не си стратег, няма как да си добър тактик. Дали ще успее да се възстанови от слабостта и грешките си, не знам. Вероятно ще изпадне в истерия. Това няма да му помогне. Ще започне да търгува. Това го умее. Може да изтъргува втория тур, но кой знае на каква цена!
В същото време, реформаторите са още по-разхвърляни, оплакващи се и дезорганизирани. Засега печели най-жълтият таблоиден популизъм, който може да превърне България в риалити шоу, което го гледат само участниците. Никой друг няма да намери за интересно да включи на нашия канал.
Това е за политичиския ни избор. Добре е, че България далеч не се изчерпва с него.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
