Европа на двата салама

Тестове в Словакия доказаха, че храните, изнасяни в Източна Европа, са с много по-лошо качество от стоките, продавани на западния пазар. Това е факт отдавна известен на потребителите и е поредното доказателство, че държавите в съюза отдавна не движат заедно. Въобще прословутата тема за Европа на две и повече скорости тук изпъква със страшна сила. По-смелите и загрижени за собствените си потребители в Източна Европа вече вдигнаха пушилка и даже по този въпрос имаше заседание на европейските агроминистри. Те настояват тази практика да бъде забранена, защото това било унижение на гражданите. Ясно е едно, че саламът в по-богатите страни не е като салама в по-бедните.
Това за никого не е тайна. Защо иначе нашите сънародници, които могат да си го позволят, пътуват до чужди държави да пазаруват стоки за бита и хранителни продукти от марки, с които иначе изобилстват нашите магазини? Отговорът на този въпрос е повече от ясен.
На въпрос обаче има ли наистина разлика в качеството на стоките в различните държави на ЕС еврочиновник ни отговори, че те трябва да отговарят на изискванията за безопасност и за етикетиране. Колкото и да е нагъл, този отговор е верен. Защото цялата евробумащина, с която нашата държава чинно се съгласи и това бе подписано за присъединяването ни към ЕС, се заключава в това храните да са безопасни. Толкоз. И сами съсипахме високото качество на родните продукти. Стоките по БДС са екзотика. Понятието качество въобще беше извадено от употреба, особено предвид ниските покупателни възможности на средностатистическия българин.
Страните от т.нар. Вишеградска четворка - Полша, Словакия, Чехия и Унгария, поставиха остро проблема с разликата в качеството на едни и същи хранителни продукти в Западна и Източна Европа пред Брюксел. Те дори отхвърлят тезата, че по-ниското качество е обвързано с покупателните възможности. Наричат го нечиста игра, защото повечето храни в западните магазини били дори по-евтини. По отношение на някои продукти смятат, че Източна Европа се е превърнала в "кошче за боклук". Искат да се промени законодателството на ЕС така, че ако една стока има един и същ производител, опаковка и надписи - иначе казано, купувачът я разпознава на пръв поглед като една и съща навсякъде - да има и същите съставки.
Румънските власти също обявиха, че започват проверки на храните, произведени от големите международни корпорации и продавани на местния пазар. А у нас - някакъв чиновник от БАБХ кърши пръсти и обяснява, че сме имали лаборатории, които биха могли да направят такива проверки, но било малко скъпичко, но пък никой не бил поръчал такова изследване. Така де, кои сме ние, опашката на ЕС, че да повдигаме въпроса. Ние само слушкаме и изпълняваме. Всъщност България е единствената, която не е предприела никакви мерки по въпроса. Срам.