Ако Германия спре да приема бежанци, България ще колабира
ЗАЩО Ангела Меркел не спре с това и просто не затвори границите? Тези гласове стават все по-силни, като скептицизмът към политиката на германската канцлерка намира поддръжници и извън Германия. Например в България.
За много хора отказът на Меркел да послуша консервативното крило в партията си, както и коалиционния си партньор в Бавария да сложи горна граница на приема на бежанци годишно, изглежда нелогично. Според баварския премиер Хорст Зеехофер
200 000 души
на година е
максимумът,
който Германия може да поеме. Толкова влизат в страната обаче за три месеца. Това означава, че ако Меркел се съгласи с него, още в края на април Германия ще затвори границите си. По принцип германската конституция не позволява ограничение на приетите бежанци, но не само това е причина канцлерката да се опъва.
Какво би означавало, ако Германия затвори границите си? На първо място трябва да изясним, че затварянето на граници няма да пресече бежанския поток. “Ако някой ви каже, че има едно решение за този проблем и то се състои в затваряне на граници, то той ви лъже”, заяви миналата седмица пред “24 часа” германският външен министър Щайнмайер.
Меркел е обвинявана, че е инициирала бежанската криза, като е поканила бежанците, казвайки, че са добре дошли в Германия и че страната е в състояние да се справи с това. Но за да сме коректни докрай, трябва да погледнем и в какъв контекст каза това канцлерката. Изрече го в началото на септември 2015 г. Какво се е случило до този момент?
Към тази дата според данни на ООН 7,8 милиона сирийци бягат от домовете си заради войната. 3,6 милиона от тях са напуснали границите и търсят спасение в друга държава. Боевете между кюрдите и “Ислямска държава”, атаките от страна на Турция, а по-късно и на Русия бяха особено ожесточени между януари и август. В резултат на тях според официалните данни са загинали 220 000 души! Към август
избягалите в
чужбина сирийци
са 4 милиона
Голяма част от тях стигат до Турция. Там живеят 1,5 милиона сирийци. “Не може нашата страна да поеме целия товар”, заяви преди дни турският премиер Давутоглу в Берлин и се оплака, че от обещаните от ЕС 3 милиарда евро помощ за справяне със ситуацията Анкара не е видяла още и цент. В Турция сирийците нямат право на работа, живеят в лагери, които предоставят нелоши условия, но те са далеч от домашните. Конфликтът в Сирия не се приближава към края си. Това е причина повечето сирийци да искат да напуснат турските лагери или изобщо да не стигат до тях. В преговорите ЕС - Турция сега Анкара се ангажира да промени условията и да допусне сирийците на пазара на труда.
През август обаче никой още не преговаряше. Хората бягаха не само през Турция. Гърция и Италия от години изнемогват като гранични европейски членки, останалият ЕС подминаваше воплите им за помощ и двете правителства решиха просто да пропускат бежанците навътре в Европа. Така бежанският поток се усети и в самия ЕС. Само през август в Унгария пристигнаха 150 хил. души. Още толкова чакаха в Словения. Ситуацията бе кризисна за малки и не толкова богати членки на ЕС като тях. Започнаха да се затварят и отварят граници, да се строят стени, но това не спираше бежанския поток, а само го изместваше по други пътища. Хората се струпаха на границата на малка Македония. Европа бе изправена пред колапс. Това беше ситуацията, в която Меркел отвори границите на страната. Тя не просто демонстрира хуманно отношение, а действа и чисто прагматично към онзи момент. Облекчи малките членки, поемайки част от товара им. Германия действително има ресурса да поеме няколкостотин хиляди бежанци. Де факто
Меркел нямаше
и друг изход,
ако не искаше да види как пред очите й рухват една след друга европейските членки, затова се намеси. Това е хронологията на нейните думи: “Ще се справим с това!”
Конфликтът в Сирия обаче не спира, бежанците се увеличават, а към тях се добавиха и подмамени от обещанията на каналджии за добър живот в Германия хора от други държави. Така до края на 2015 г. в Германия пристигнаха 1 милион души, с настоящия темп на влизане на бежанци – по 3000 дневно, излиза, че през 2016 г. също ще дойдат още един милион. Това е твърде много и за Германия. Канцлерката е изправена пред нерешима ситуация. Ако затвори границите, просто ще се върнем в положението от август. Хората няма да спрат, но ще се струпват по границите. Ако всички държави в Европа затворят границите си, те ще влизат нелегално или ще се струпат в Турция. Това ще е огромен проблем за България, която е на пътя им към обетованите земи на Запад. Какъвто и ресурс да вложи държавата ни в охрана на границите, огромната човешка маса не може да бъде спряна. Ще ни струва много скъпо, повече, отколкото можем да платим, ще има жертви, тъй като нашата полиция не е обучена да действа в криза с подобен размер (да си припомним убития 17-годишен афганистанец), няма да оцеляват правителства,
ще се вихрят
ксенофобски
и расистки
партийки,
които обаче де факто също нямат решение на проблема, обществото няма да се справи с наплив на толкова много и толкова различни по култура и манталитет хора... Страната ни ще колабира.
Какъв е тогава изходът? Меркел разчиташе през септември на солидарността на европейските членки. В момента такава няма. Това е грешка. 28 членки с 500 милиона население на теория биха могли да се справят дори и с 4 милиона бежанци, ако те са разпределени разумно. Това обаче се оказа утопия. Събитията в Кьолн на Нова година усъмниха още повече не малка част от европейците, че интеграцията на толкова много хора от друга култура е лесна и възможна. От друга страна, нито една страна в Европа не може да се справи с бежанския проблем сама. Дори и Германия. За да спре той, трябва да се реши проблемът в корена му.
Да се умиротвори
Близкият изток
Да спре гражданската война в Сирия. Да се унищожи “Ислямска държава”. Да спрат провокациите на Русия. ЕС да изпълнява ангажимента си към Турция, а Турция към ЕС. Да се помисли за нов ред, тъй като Дъблинските споразумения, които предписваха бежанците да се връщат в първата страна членка, в която са влезли, не могат да се прилагат в тази ситуация. Все начинания, които ще ни отнемат години. А и дори да успеем в тях, ние, европейците, трябва да си дадем сметка, че бежанската криза заради войната в Сирия е само първата такава. Предстоят нови човешки вълни от хора, бягащи от глад и суша заради климатичните промени. Да си мислим, че ще се опазим със затворени граници, е просто заравяне на главата в бетона.