Първите месеци на президентския мандат на Доналд Тръмп очаквано се оказаха смесица от комедия и кошмар. Скандалите валяха от три основни посоки.
Първо, абсолютният крах в опита му да наложи политиката на затворени граници чрез президентските заповеди (executive orders), които бяха отменени от множеството съдилища в сложната американска политическа система.
Второ, поредицата от тежки изслушвания на номинациите му за секретари на държавните департаменти и върховен съдия.
Трето, и най-важно, продължаващата сага с вече разкритите и с по-сериозните предполагаеми връзки с Русия.
Покрай тези скандали и опитите за прокарване на няколко непопулярни политики (най-вече премахването на "Обамакеър"), рейтингът му се оказа на исторически рекордно ниско ниво за новоповстъпил в длъжност президент (между 35 и 40%). И точно измежду поредицата от срещи с президента на Китай Си Дзинпин, Тръмп реши да вземе първото си голямо военно решение – да разреши, за първи път от началото на конфликта в Сирия, атака върху правителствените сили на Башар Асад.
За да не се създава допълнително паника, започвам с това, че атаката върху базата "Ал Шайрат" най-вероятно ще е еднократно действие, което няма да промени цялостната политика на САЩ към района. Поне засега, докато позициите на другите важни играчи в района, се вземат под внимание. Атаката обаче има няколко сериозни последици за ситуацията както в Белия дом, така и по света.
Първо, военният удар съвпадна неслучайно не само със срещата на американския и китайския президент, но и с премахването на главния стратег на кампанията на Тръмп Стив Банън от Съвета за национална сигурност. Стив Банън е известен с нескрития си антисемитизъм, изповядван както в медийната, така и в писателската му кариера. По всичко личи, че на негово място като най-доверен съветник ще се намести зетят на Тръмп Джаред Къшнър. Тази рокада (Къшнър, между другото, е евреин,) и изборът на генерал Хърбърт Макмастър за нов съветник по националната сигурност, е явен опит на Тръмп да се раздели с голяма част от екипа, с който спечели президентсвото, и да започне да се снабдява с кадри от по-традиционния запас на Републиканската партия. Казано по друг начин, Тръмп се отказа да прави революция във външната политика на САЩ и от тук нататък ще действа по-ортодоксално. След поредицата провали във вътрешната политика е вероятно и там да започне такова преобразование.
Второ, покрай агресивната и на моменти непремерена кампания Доналд Тръмп се самопостави в
мини международна изолация
Въпреки че традицията първата междуправителствена среща на новоизбрания президент на САЩ да бъде с представител на Великобритания (Тереза Мей) бе спазена, и след това последваха срещи с Джъстин Трюдо (Канада), Шинзо Абе (Япония), Бенямин Нетаняху (Израел), Ангела Меркел и последно със Си Зинпин (Китай), на всички срещи явно личеше неудобството на чуждестранните посетители в Белия дом. Общото притеснение беше, че САЩ ще се оттегли от ролята си на водач на Западния свят и ще остави, зависещите от него съюзници да се оправят поотделно с предизвикателствата за сигурността си.
Бързата атака срещу силите на Асад близо до Хомс е ясен знак
към международната общност, че САЩ засега не планира да се оттегли от задълженията си към опазване на световния ред.
Напротив, Тръмп прави опит да се покаже като по-силен международен лидер от предшественика си Барак Обама. Припомням, че през 2012 г., в разгара на конфликта в Сирия, Обама заяви, че за него "червената линия", която не трябва да бъде прекрачвана, е използването на химическо оръжие срещу цивилни. Впоследствие тогавашният американски президент се отказа от собствения си ултиматум и го замести с общи действия с Русия с цел лишаване на режима на Асад от химическите му оръжия. Както можеше да се очаква, тези действия не доведоха до реално обезоръжаване на правителствените части на Сирия. Така с решението си да разреши атака над базата "Ал Шайрат", Тръмп се опитва да демонстрира сила както сред международната общност така и в американското общество, което все повече се съмнява дали бившият бизнесмен притежава качествата да изпълнява предизборните си обещания.
В първите часове след атаката изглежда, че Западният свят и Арабската коалиция ще застанат твърдо зад решението на Тръмп. Естествената логика в ситуацията е, че Русия ще осъди едностранните действия на САЩ. Голямата въпросителна ще бъде реакцията на Китай. Тук предприемаческият инстинкт на Тръмп първо да действа, а после да мисли, може да се окаже и големият му коз, защото би било твърде рисковано от страна на Китай да осъди остро военния удар, докато Дзинпин се намира не просто на американска земя, а в личното имение на Тръмп "Мар-а-Лаго" във Флорида. Ако срещите между двамата президенти завършат с добър тон и обещание за съвместни действия срещу Северна Корея, Тръмп ще може да се похвали с първия си голям международен успех.
Трето, на фона на двете положителните тенденции, съществува и малко вероятния, но
важен риск САЩ да бъдат въвлечени по-сериозно в сирийския конфликт
Ако американската администрация не успее да управлява ситуацията в своя полза и се наложи да предприеме още удари, ще се върви към нова война от типа на тези в Афганистан или Ирак. И въпреки че традиционните връзки между ставащите все по-значими в администрацията на Тръмп типични републиканци и военно-промишления комплекс на САЩ са топли, то подобен напълно разгърнат конфликт би бил самоубийствен за американския президент.
Поставен пред първото си по-сериозно международно предизвикателство, Тръмп реши да играе бързо и рисково. Ако успее да докара до успех решението си да атакува правителствените части на Сирия, Тръмп ще отбележи
три големи победи:
- Ще си осигури временно вътрешно спокойствие, както сред Републиканската партия, така и сред Демократическата опозиция, която до момента доминира тотално моралния хай граунд в политическия дебат;
- Ще покаже сила пред Западните си партньори и пред нарочения за основен геополитически противник Китай;
- Ще вкара съмнения във все повече налагащото се мнение, че е контролиран директно от Русия.
Ако се провали, комбинацията от това и набиращото лавинообразна сила разследване на ФБР за връзките му с руснаците, ще направят импийчмънта все по-вероятен.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.