Мнения Daily: Стоте дни на Тръмп

Доколкото все пак управлява, а не е свободен артист, Тръмп пренася в държавната власт стила на глава на семейна фирма. В най-близкия кръг попада самото семейство на Тръмп, на първо място голямата му дъщеря и зет му Джаред Кушнер, който трябва да реорганизира федералната администрация, да развие програма за технологични иновации, да разреши израелско-палестинския конфликт, да бъде ad hoc посланик на президента в Ирак, Китай, навсякъде.

Семейноклановият кадрови стил се допълва от маниера да се назначават случайни лица без особен опит, по лично хрумване, случайно харесване и лобиране на спонсори. Тук попада т. нар. главен стратег Стивън Банън, една опасна за всяка овластена администрация фигура.

Отношенията с Конгреса на САЩ са най-важен критерий за успех на всеки президент в сферата на вътрешните политики. Тръмп има много лоша равносметка за 100-те си дни отношения с Конгреса. Повечето му големи инициативи, които преминават през законодателното тяло, са неуспешни. Нито едно от намеренията за законодателна промяна не е осъществено: данъчни облекчения за средната класа, подобряване на енергетика и инфраструктура, закон за нелегалната имиграция, актове срещу корупцията и федералната администрация, федерална образователна реформа, законодателно решаване на въпроси за сигурност на общинско ниво и други едри реформаторски намерения. Най-сериозен и шумен засега е знаковият провал с отмяната на здравното осигуряване на Обама. По изчисления на някои тинк танкове той е успял да изпълни седем намерения и се е провалил в шестдесет и четири.

Във външната си политика Тръмп отсъства напълно пд отношение на стратегия, план линия, платформа, както и да го наречем. На първо място повечето закани, може би всички, от кампанията му бяха изличени в първите 100 дни. Русия е изненадана и разочарована, Тръмп вече й се вижда по-опасен от Ким Чен Ун. Ракетите срещу сирийската база, друга изненада, показаха, че оттеглянето на САЩ между двата океана няма да се сбъдне. Атаката в Афганистан с демонстрация на свръхмощна конвенционална бомба съвсем не изглежда да е проява на незаинтересованост към глобалните процеси. НАТО изведнъж се оказа на мястото си, съвсем не е станала излишна. ЕС изведнъж стана търговски приоритет на САЩ. И т.н.

Най-интересната страна на онова, което изглежда като външна политика, е непредвидимостта на Тръмп. Той категорично измести Путин от ролята на непредсказуем авантюрист, банализира го някак и вече е преценяван извън САЩ като разбойник, от когото всичко може да се очаква. Но тази стилистика на произвола е малко подвеждаща. Тръмп се доближава до консервативна политика във външните дела, каквато би водила една традиционна републиканска администрация. Можем да предположим, че това е политика на международно ангажиране, която Конгресът, доминиран от републиканците, би водил и без самият Тръмп да е президент.

В заключение може да се каже, че засега "експериментът Тръмп", който САЩ си позволиха да направят с политическата си система, действа като мащабен стрес тест за институциите. Той показва, че при определени нива на стабилност на институционалната мрежа кой е най-могъщият човек на Земята може и да няма значението, което популярно съпровожда драматичния израз.

Това състояние на нещата устройва Тръмп. Първите 100 дни показват, че той не се интересува от управлението на федерацията в прекия смисъл. Изглежда, че няма да излезе от кампанията по избирането си и ще се вълнува повече от своята популярност и от лоялността на вътрешния кръг лица.

Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Тя се води от Стефан Попов от "РискМонитор".

Мнение

Голяма коалиция срещу евронаблюдението

От текст на Веселин Желев за ClubZ

Кой плаче, че в България нямало национално съгласие? Има и още как.

Евродепутати от всички български партии за пореден път единодушно поискаха ЕС да прекрати наблюдението над правосъдието и вътрешните работи на България чрез т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП).

Мария Габриел (ГЕРБ), Емил Радев (ГЕРБ), Сергей Станишев (БСП), Филиз Хюсменова (ДПС) и Ангел Джамбазки (ВМРО) си подадоха ръце в ресорната комисия на Европейския парламент и заявиха единогласно, че МСП е отживял, неефективен, дискриминационен и изнудвачески и вмешателски. Това, което не е било никога в София, се състоя в Брюксел – голяма коалиция. При това не само между двете водещи парламентарни сили в България, а между четири от общо петте в парламента ѝ.

И какво ги обедини? Оказа се, че на всички тях наблюдението от Брюксел пречи. Лесно забравиха, че над 70% от българите искат това наблюдение да продължи според данните на Евробарометър. Политическата класа се изказва от името на народа, макар становищата им напълно да се разминават.

Четирите цитирани партии ясно се декларират като проевропейски. Общото им послание обаче е, че искат по-малко Европа в най-слабото място на България – правосъдието, борбата с корупцията, доверието в държавата и в нейните институции.

Аргументите на "коалиционните партньори" са фалшиви от първия до последния.

МСП рушал националния суверенитет. Ако под "суверен" разбираме народа, МСП напълно отговаря на неговите желания – над две трети от българите искат това наблюдение.

Накратко – Европа продължава да бъде най-добрият приятел на българина и най-големият дразнител за мнозинството от неговите политици.

Българският модел и очевидният модел

"Поздравявам прокуратурата за действията й, всички искахме румънски модел, това е румънският модел – като се събудиш сутрин, да чуеш кого разследват. Бой по всички, така че да има превенция и да спрем по тази тема да се говори каквото и да е за съмнения за корупция. Който, където и както го заварят, всичко трябва да се провери и да се повдигат обвинения."

Бъдещият премиер Бойко Борисов пред медии за последните акции на прокуратурата в пътната агенция, енергийния регулатор, НЕК.

"Акцията в КЕВР отклонява общественото внимание от скандала между Цацаров и Дончев към ролята на прокуратурата като закрилница на народа. Истинската цел е да бъде ударено "Овергаз" на Дончев, защото документи за производствените разходи на дружеството, относими към цената на природния газ, се съхраняват и в офисите на КЕВР."

Правозащитникът адв. Михаил Екимджиев, цитиран от Mediapool