И после кво...
/ брой: 149
Дитирамбенето около подписването на договора за добросъседство с Македония е само привидно заради историчността на момента. Има го и това, ама е мъничко на фона на нуждата да бъде задоволено ненаситното его за изява пред публика на българския министър-председател. Ненапразно тия дни чухме, че Бойко Бориков е "носителят на мира в Европа", той е посредник между Меркел и Ердоган, той е нещо, което пред очите ни напуска националното, тази гравитационна дупка, и се изстрелва към международна орбита. Където обикновено катастрофира тежко, но това е друга тема.
Та договорът с Македония изобщо не би си заслужавал коментиране, защото въпросът за езика повтаря формула от 1999 г., ако не беше любопитният чл. 8 от документа. В неговата втора алинея се посочва, че до три месеца трябва да се сформира двустранна експертна комисия по историческите въпроси, която на "автентични и основани на доказателства исторически извори" да докладва пред двете правителства каква е тая нашата "заедничка", т.е. обща история.
Какъв ще е ефектът от тази комисия. Той може да бъде никакъв, защото още не се е родил този българин и няма да се роди, който да смята и да "доказва", че преди 1945 г. има някакъв отделен от българския "македонски" народ, който да говори на нещо по-различно от български диалект, и който да живее на земя, която в течение на 1000 години е била населена предимно с българи.
Какво правим тогава, като знаем как ги тресе македонстващите, щом се заговори за българския им произход? Какво правим, ако изводите на комисията са нещо подобно на: "Ваши Превъзходителства, установихме, че преди 1945 г. македонците са били българи и българите - македонци, живели са на една обща земя, имали са обща история, раждали са се и са умирали под едно българско небе. А после външни сили са решили от едните да направят небългари". Интересно какво ще се случи, ако комисията стигне до този извод. До единствения възможен извод.