"София гнездо на птици стана..."*

От 1 януари България е председател на Съвета на Европейския съюз. Председателството е на ротационен принцип и трае 6 месеца, след което ще бъде поето от друга държава-членка на ЕС.

В периода непосредствено преди и в самото начало на българското европредседателство в обществото се възцари някаква специфична приповдигнатост. Заредиха се очаквания от най-различен характер - едни хора започнаха да коментират кои са най-важните инициативи, които страната ни трябва да предприеме, възползвайки се от временната си роля; други решиха, че точно сега трябва да дадат още по-голяма гласност на критиките си към държавата, надявайки се, че "Европа ще ни чуе"; трети пък се разочароваха, че точно през тези 6 месеца европейските ни партньори няма да задават неудобни въпроси и де факто Европейският съюз щял да легитимира "корупцията, мафията и олигархичното управление".

Естествено, нищо от изброените няма сериозни основания. В действителност, ротационното председателство (на Съвета на ЕС, а не на Европейската комисия!) е повече или по-малко символично. (Прочее, знаете ли от коя държава поемаме председателството? А на коя ще го предадем в края на юни? От Естония и на Австрия, но да, и аз имах нужда от жокер.) През тези 6 месеца в София ще се проведат редица събития (политически и културни), но основните политически решения, засягащи Евросъюза, ще продължат да се вземат в Брюксел. Така че ефектът (и ползите за България) са в много по-малка степен политически и повече имиджови (популяризиране на европейската идея), културни и туристически.

През тези 6 месеца наистина гласът на България ще има малко по-голяма тежест в ЕС, но ако европредседателството бъде натоварено със свръхочаквания, на финала може да сме на минус от политическа гледна точка. Например, политиката за приобщаване на Западните Балкани към ЕС беше успешно провеждана от България през изминалата година, без да председателстваме Съвета. Ако очакваме, че председателското ни място автоматично ще помогне за реализиране на българските национални интереси в и спрямо Македония и Албания, то има опасност да се разочароваме в края на юни.

Заблудата, че европредседателството е нещо изключително значимо, бе подхранена и от популяризирането на поредица от негативни статии за България, публикувани в различни европейски медии. Естествено, съответните медии трябваше по някакъв начин да насочат вниманието на аудиторията към съответната държава, а това най-лесно става, като посочиш недостатъците й. А защо родните хейтъри и нихилисти ни проглушиха ушите с тези статии, е отделен въпрос...

Реално, чрез инструмента на председателство на Съвета на ЕС, съответната държава (в случая България) може в такава степен да постигне своите цели, колкото навремето Асамблея "Знаме на мира" постигна световен мир. За тези, които не знаят или не си спомнят: Асамблея "Знаме на мира" беше международен фестивал, който между 1979-а и 1988-а година се провеждаше в София. В него участваха деца от различни страни по света (през 1988г. бе поставен рекорд с участници от 135 държави), като идеята бе чрез нова форма на дипломация да се постигне мир по цялото земно кълбо. Разбира се, реалността бе далеч от мечтите и през този период протичаха не един и два военни конфликта - съветската инвазия в Афганистан, Ирано-иракската война, гражданската война в Ливан, Палестинската интифада, американската агресия в Гренада, конфликтът в Родезия/Зимбабве, окупацията на Намибия от ЮАР... А и да не забравяме, че либийският лидер Муамар Кадафи (сериозно ухажван от организаторите на асамблеята, впрочем) по това време подпомагаше де що има терористична организация по света.

Безспорно обаче, от българското председателство могат да се извлекат ползи. Преди всичко, вдигане на националното самочувствие (макар и временно). Мисълта, че в продължение на половин година София ще бъде център на най-могъщия и най-богатия политически съюз в цялата история на човечеството, е повече от примамлива. София става Рим. София става Берлин. (И Токио...)

Събитията, свързани с председателството, са публични, достъпът е свободен. Какъв по-голям шанс да се затвърди преобладаващо положителното отношение на българските граждани към членството в ЕС?

Но не е само това. Туризмът в България (основно София, но не само) ще получи 6-месечен импулс. Столицата ни има шанса да се докаже като успешен организатор на мащабни събития от международен характер. София продължава да няма събитие - символ, с което да бъде асоциирана от чуждите туристи - така, както Мюнхен с Октоберфест, Рио де Жанейро с карнавала или Памплона с надбягването с бикове. (Те и градове като Лондон, Париж и Рим нямат, но на тях не им е и нужно, тъй като сами по себе си са символи, докато София е наложително да бъде свързана с нещо.) Разбира се, европредседателството не може да запълни този вакуум (защото се случва веднъж на 13-14 години и най-вече защото не е нещо уникално за България), но успешното му провеждане (като реклама и логистика) би ни дало самочувствие да мислим за създаване и провеждане на голямо ежегодно събитие, което след време да се превърне в символ на столицата. А също и като цяло да започнем да мислим по мащабно...

Така че, да си пожелаем успешно председателстване! Следващото няма да е преди 2031-а година...

*Препратка към песента, посветена на асамблеята "Знаме на мира"