Сирийската криза през всичките тези години е донесла толкова смърт, кървави рани, тъга и разочарование за твърде много хора, че в момента, в който някой се опита да даде шанс на каквото и да е положително развитие, това неминуемо среща или
тотално отричане,
или груб
скептицизъм
Да, никой не вярва в успеха на споразумението за прекратяване на огъня, което трябва да влезе в сила в полунощ в петък срещу събота. Макар да е договорено от САЩ и Русия и прието от правителството на Башар Асад, това действие не струва дори колкото листа хартия, на който е написано. Така казват не западните анализатори, а самите хора в Сирия, които бивайки народ изкусен в търговските дела, са свикнали да имат точна преценка за стойността на нещата, които се предлагат на пазара.
Красноречието и мотивите на дипломатите от двете суперсили, които си поделят усилията по сирийския конфликт, са обясними. По-добре е нещо да се направи, дори и да няма голям успех, е хубаво да се даде шанс на временно примирие, което да позволи или улесни търсенето на решение в бъдеще и т.н. Приказки, приказки... Карамел, бонбони и шоколад, както пееше незабравимата Далида в един шансон с Ален Делон.
Грубата, семпла истина за евентуалното спиране на огъня в Сирия е, че никой не вярва това начинание да има и минимален успех. Това е приказка за възрастни. Фантазия, пълна химера! Първо, защото споразумението не включва фронта “Нусра” и “Ислямска държава”. А също и “прилежащите им терористични групировки”. Под това определение сирийското правителство и руснаците разбират едно, а американците - съвсем друго.
Ако сравним военната карта на Сирия с животински резерват, можем да кажем, че голяма част от
проблемите идват
от твърде
разнородната
фауна
Да речем, че част от групировките на добра воля свалят оръжие и се съобразят със спирането на огъня. В момента, в който правителството реши да ги обстрелва, причислявайки ги към списъка с терористични организации, то най-вероятно те няма да останат със скръстени ръце. Та ето един прост вариант за провал на споразумението.
Нека оставим настрана “Ислямска държава” като образувание, което не се подчинява на външни фактори и никаква нормална логика. Никой не е тръгнал да се договаря с тях за каквото и да било. Истинското предизвикателство към споразумението за спиране на огъня обаче идва откъм “Нусра”.
Фронтът контролира различни части от територията на Сирия, което най-малкото значи, че ще има повече от едно място, където ще се стреля на поразия и където споразумението няма да има никакво практическо значение.
Друг неприятен момент е, че “Нусра” на няколко ключови места се намира
в кооперация с
други ислямистки
групировки
Особено трудно ще е да се направи разграничение в тези случаи, а и кой ще каже къде точно свършват позициите на “Нусра” и откъде започват тези на “приемливите” групировки?
В провинция Идлиб например “Нусра” и протурските бойци от “Джейш ал Фатах” са в много тясно сътрудничество. Или пък да вземем друг пример - бригадите “Фуркан”, които държат позиции на юг в близост до израелската граница. Те вече се обявиха против изключването на “Нусра” от споразумението.
Да не говорим, че други от по-малките организации вероятно ще отхвърлят споразумението за спиране на огъня просто защото никой не ги е питал. Може би големите играчи са сметнали, че малките бунтовнически милиции не са проблем, но в такава ситуация всички би трябвало да са еднакво важни. Ако има примирие и някой почне да стреля, тогава от съседните окопи всички
ще отвърнат
на стрелбата
и вече няма да има никакво значение кой е бил първи. Нали така?
Да не забравяме, че вече пет години всички там се стрелят помежду си. Взаимното доверие не е на най-високото ниво. Опозиционните групировки обикновено подозират правителството в перманентен тактически съюз с “Ислямска държава”, подкрепяните от САЩ групировки често се бият помежду си, бойци от “Нусра” преминават към войските на халифата и обратното (макар и много по-рядко). Спонсорираната от саудитците “Джейш ал Ислам” в очите на американците може да е просто бунтовническа организация, но
за режима в Дамаск
това е армия
от терористи
“Ахрар ал Шам”, “Файлак ал Шам” и тям подобните - също. Има го и другият момент. Всички групировки, подписали споразумението, ще получат гарантирана защита от евентуални действия на армията на Башар Асад или руските ВВС, но какво ще стане, ако някоя от групировките, лоялни на САЩ, реши да наруши примирието? Как би трябвало да се процедира тогава?
Въобще прекалено много въпросителни и твърде много уязвими места. Всичко това изглежда повече като споразумение заради самото споразумение, отколкото като логична стъпка, която се очаква да доведе до нещо повече от малко време за глътка въздух, няколко хуманитарни доставки, попълване на запасите, прегрупиране и нови военни действия.