Тиктакането на бежанската криза

Пред затворени граници

Близо 10 000 мигранти се намират на гръцко-македонската граница в ужасни условия в лагер, предназначен за 1500 души. В понеделник стотици щурмуваха граничната оградата, а полицията отговори със сълзотворен газ. Властите в Скопие пропускат ограничен брой хора – предимно иракчани и сирийци с редовни документи. Почти едновременното затваряне на границите по т.нар. Балкански маршрут на мигрантите към Централна и Западна Европа е на път да взриви ситуацията в Гърция и е съвсем възможно ударните вълни да стигнат до България.

"Няколко държави от Централна Европа изпращат допълнителни ресурси като полицаи на македонската граница, като с това искат да засилят контрола по нея и да я направят по американския модел на двойната граница, между която стои "ничия земя". Но ако погледнем картата на Балканите, ще разберем, че подобно затваряне на част от македонската граница само ще доведе до пренасочване на потока в друга посока. Това най-вероятно ще се отрази тежко на България, която ще усети натиска не само по южната си граница, а и през черноморието, което досега остава сравнително незасегнато", казва пред "Капитал" Деметриос Пападеметриу, президент на Института по международна политика във Вашингтон. По думите му Албания също ще се окаже под значителен натиск.

Това мнение се споделя и от д-р Франк Дювел от Центъра по миграция, политика и общество (COMPAS). "Имигрантите, които могат да си го позволят, ще потърсят алтернативни маршрути – от Турция през България и от Гърция през България. Всичко това ще върне обратно в играта трафикантите. И може да наблюдаваме лодки, които да пристигат от Турция в България и Румъния", обяснява Дювел пред "Капитал". Според гръцките медии причината много от бежанците не се притесняват от затворената македонска граница е, че трафиканти им обещават да ги преведат на север по нов маршрут - през Албания.

Времето на ЕС изтича

Миналият месец председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер обеща 500 млн. евро за Гърция. В сряда Брюксел обявява механизъм за подпомагане на страните, изпаднали в хуманитарна криза заради имигрантите, като за целта са предвидени 700 млн. евро през следващите три години. Но гръцките власти изчисляват, че разходите, свързани с бежанската вълна, ще достигнат 1 млрд. евро само за тази година.

На 7 март трябва да се състои среща на върха ЕС-Турция, на която Брюксел ще постави искането си за рязко намаляване на имигрантския поток в съответствие с договореното с Анкара споразумение. На 17 март имиграцията отново ще е основна тема на срещата на върха на ЕС. Но времето на съюза изтича и той трябва да предприеме координирани действия, ако иска да овладее бежанската криза, пише в анализ на Financial Times. Засега Европа е обърнала гръб на Гърция и следващите дни ще са решаващи дали ЕС ще успее да овладее ситуацията заедно или ще се разкъса по шевовете и ще се върне към национални защити срещу очаквания мигрантски наплив през пролетта.

През последните дни все повече страни членки отхвърлят шенгенската система. Франция и Белгия влязоха в спор след белгийското решение да се въведе граничен контрол по общата граница. Унгария обеща референдум относно плановете на Брюксел да се разселват из ЕС бежанците, които в момента са в Гърция и Италия. Австрия обедини сили със съседни държави в налагането на граничен контрол, който ще попречи на имигрантите да преминават от Гърция към останалата част на Европа през западнобалканския коридор. Това обаче едва ли ще спре притока към Стария континент. Само през първите два месеца на тази година над 100 000 души са пристигнали в Гърция, а очакванията са за още 1 млн. бежанци, които се влязат в Европа през 2016 г. Стотици продължават да идват всеки ден по море от Турция, а гръцкото министерство по корабоплаването обяви ограничения в превозването им до континенталната част на страната, докато там не бъдат намерени нови помещения за приютяването на новопристигащите. Броят им обаче продължава да нараства - само в понеделник сутрин 1800 души са пристигнали на атинското пристанище Пирея. Около 6 000 бежанци чакат на островите в Егейско море за възможност да се качат на ферибот за Пирея или Кавала и от там да продължат към Централна и Северна Европа.

"Гърция преминава през огромни икономически трудности и е на ръба на банкрут. Затова няма никакви ресурси да се справи с такъв безпрецедентен бежански наплив. Но дори и в миналото, когато ситуацията беше по-добра, тя така и не направи подходяща система за посрещане и обработване на имигрантите, защото винаги е смятала, че новодошлите не искат да остават на нейна територия. Атина разчита на солидарността на другите европейски страни и се опасявам, че няма какво повече да направи. Това е прекалено голям проблем за една страна", твърди Дювел.

В очакване на помощ отвън

"Разполагаме с план за действие при извънредно положение", заяви гръцкият министър за миграцията Янис Музалас. Правителството в Атина вече оборудва пет неизползвани военни обекта в континенталната част на страната за временни приюти. "Ако не се намери европейско решение на проблема, най-добрият подход, без да изоставяме дипломатическите усилия, е да разпределим бежанците равномерно из цялата страна", обясни Музалас. Това обаче няма да е лесно не само заради липсата на време и средства, но и поради съпротива на местното население. Тези дни бяха подпалени две халета в градчето Яница, които властите подготвяха за временни приюти. Гръцките медии посочиха възможни антиимигрантски настроения като причина за умишления пожар. Дарения от одеяла и дрехи за бежанци пламнаха и на остров Кастелоризо в Егейско море – една от дестинациите на лодките с новопристигащи от Турция. Само преди десетина дни пък правителството бе принудено да изпрати полицейски отряди за борба с безредиците на остров Кос заради протестите на жителите му срещу отварянето на център за регистрацията на бежанци. Но усилията на гръцкото правителство няма да са достатъчни, за да спасят страната от хаоса, ако тя не получи спешна помощ отвън. "Надяваме се ЕС да реагира по-бързо", призна Музалас.

Лекари предупреждават за епидемии от болести, които не са съществували или отдавна са били изкоренени в Европа. "Става въпрос за неща като малария и тиф. Много от тези хора идват болни", казва пред "Капитал" д-р Тео Яанарос, бивш директор на атинската болница Elpis. Тя се прочу с това, че лекува безплатно останали без здравна застраховка гърци и бежанци. "Говорим за огромен брой хора, които непрекъснато прииждат. Не можеш да ги преглеждаш или лекуваш всички. Прекалено много са", обяснява Яанарос.

Решението на Австрия и на балканските й съюзници да затворят границите си рискува разгарянето на хуманитарна криза в Гърция, а страната просто няма как да се превърне в бент, задържащ имигрантския наплив. Вместо това е необходимо ЕС да предприеме общите действия, за които настоява Туск. Парадоксът е, че рационалните решения на кризата отдавна са ясни и очертани. Първото, с работещи общоевропейски усилия за разпределяне на мигрантите. Очевидно е, че квотната система е провал - едва 430 души са били взети от Гърция, като една от страните, които са поели най-много хора, е България - 45 бежанци. Второ, нужно е засилване на външните граници на ЕС и механизъм за регистриране на новопристигналите. Гърция и Турция трябва да подкрепят мисията на НАТО за прекъсване на трафикантските маршрути в Егейско море. Трето, трябва договорено репатриране на икономическите имигранти, които не покриват критериите за получаване на убежище. Четвърто, нужна е още финансова подкрепа на Турция, Йордания и Ливан, които поемат бремето на бежанската криза. Това, което липсва, не са мерки, а изпълнението им.

Вместо това много европейски лидери предпочитат да направят всичко възможно, за да държат имигрантите извън страните си, оставяйки проблема за своите съседи. Резултатът е, че ЕС е съвсем близо до най-кошмарния сценарий - домино от затворени граници и едностранни решения. Както предупреждава колумнистът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау, това може и да не доведе до формално разпадане на ЕС, но ще го направи неефективен. И след 60 години на интеграция, съюзът е на път да влезе в "ерата на дезинтеграцията".

По темата работи и Светломира Гюрова

Автор : Капитал Преглед на оригинала