Европейският бюджет - възможност за развитие или летаргия и корупция

Откриване на учебната година в Софийския университет

© Юлия Лазарова

Откриване на учебната година в Софийския университет

Няколко думи за европейския бюджет:


1. Преди всичко това е предложение на Европейската комисия за многогодишна рамка, която предстои да се обсъжда и вероятно да бъде приета след около година. Има време за въздействие. Няколко държави вече се опънаха срещу предложението. Ако искаме те да смекчат позицията си, трябва да се откажем от въпроса "Кой ще ни даде пари".


2. Трябва да си забраним думата "усвоявам", когато говорим за бюджет на ЕС. И не само. Тя е вредна, корумпираща и безполезна. Така наречените европейски пари трябва да се инвестират, не да се усвояват. Тази промяна е ключова в идеята на бъдещия бюджет. Парите ще бъдат все повече лост за привличане на допълнителни инвестиции, все по-малко пълнеж на дупки.




3. Обвързването с върховенството на закона звучи много привлекателно, но е малко вероятно да бъде приложено. Възможни са някои наказателни акции при много крайни случаи, но това и сега става с глоби, наложени от комисията.


4. Бюджетът предвижда 25% от средствата да се вложат в дейности, свързани с климатичните промени. Не скачайте! Това е голяма възможност за България. Тези 25% означават повече средства за енергийна ефективност, за модернизация на енергийната система, за по-чист въздух, за по-чист транспорт. Това са все неща, от които ние имаме остра нужда. Ако съумеем да приготвим добри проекти, които обвързват намаляването на въглеродните емисии с решаването на тези сериозни проблеми на България, печелим от качването на климатичния фактор до 25%.


5. Бюджетът за иновации се качва с 60%. България не е водещ научноизследователски център, но страната трябва отсега да се позиционира за привличане на средства за научни изследвания и иновации с подходящи партньори и полезни за България теми и проекти.


6. С 30% се качват средствата за външна дейност. Не бива да пропускаме и тази възможност. Значителна част от тези пари ще отидат в инвестиции в чиста енергия в трети страни. България има силно развита глобална инженерингова соларна индустрия. Тя е перфектен кандидат за подобна подкрепа. Около председателството множество организации усвояват международните административни процедури на ЕС. България се позиционира добре и спрямо Западните Балкани и Турция. Страната може да предложи много в работата в тези страни.


7. Разходите за климат, околна среда и иновации дават великолепна възможност на България да излезе печеливша от затварянето на въглищното електропроизводство. Това е голям проект, с който, ако България се заеме умно, ще спечели много. Ако упорства глупаво, ще загуби много. Предложеният бюджет дава почти на тепсия умен и печеливш подход.


8. Изглежда, ще бъде увеличен разходът за малки фермери. Това е възможност България най-сетне да коригира крайно небалансираната си селскостопанска политика и да подпомогне малките производители, биопроизводството и местните селскостопански инициативи.


9. Голямо увеличение, 2.2 пъти, ще получат младите хора. Това е подкуп, който те получават, за да обичат Европейския съюз. Този подкуп е още една възможност за поосвежаване на тежко западналото висше образование в България. В комбинация със средствата за дигитализация, иновации и климатично обвързани дейности висшето образование може да си поеме глътка въздух. Ако, разбира се, събере сила да диша. Важно е също не само българските студенти да ходят в чужбина, но и българските университети да станат привлекателни за чужденци. Това не е никак трудно, но, отново, университетите първо трябва да дадат признак на живот.


10. Предложеният бюджет далеч не е перфектен, но дава огромни възможности на България. Дали ще се възползваме зависи от нас. Той може да ни извади от летаргията, може да ни зарие в корупция. Важно е да навлезем бързо и сериозно в неговото обсъждане.


Коментарът е публикуван във "Фейсбук"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията: